Орфей Варна

Плъстите -част I

Плъстите- непозната дума за много голяма част от вас.

Вече 8 години безрезервно съм част от света на плъстите. Сутрин се събуждам с нетърпението
на човек, който е сънувал чуден сън и иска да го извае с ръцете си, за да запази за дълго
усещането, което го е извадило от съня. Денят препуска като миг, който е прекалено кратък, за
да изработя всичко, което е в мислите ми. Сънищата ми са картини, шалове нови техники....
     Преп цялото това време  се опитвам да популяризирам този древен и забравен у нас занаят. Набира все по- голяма популярност, но
все още остава чужд за хората, които не се занимават пряко със занаятчийство. Ще се опитам в
поредица от статии, които майка ми (Румяна Николова) е писала за списание Оренда и други
интересни материали да събудя у вас истински интерес, защото един занаят е жив докато се
развива. Колкото повече хора знаят за него и го харесват, толкова повече ръце творят над него
и създават все по- красиви и майсторски изделия, превръщайки го в изкуство.


Когато аз започнах преди 8 години като ученичка на Людмила Папазова се чувствах истински
горда със смачканите цветенца, които правех. Гледах ги и мислех, че съм създала шедьовъра
на щедьоврите. Някои от тях стоят и сега при мен и като ги гледам изпитвам умиление да знам
къде съм била и къде съм сега. Но занаята е труден, а най- хубавото е, че е необятен. Тъкмо си
мислиш, че няма какво повече да научиш и хоп- виждаш нещо, което те провокира да опиташ и
ново и ново. Изисква се да четеш и да се учиш непрекъснато, да експериментираш с нови
техники и материали. Неуспехите са много, но когато в очите на хората видиш възторга- това
осмисля целия ти труд . Аз ще продължавам да творя и се надявам да успея да ви предам енергията я с която работя.


Какво предствлява процеса плъстене


“Плъстенето е най- старият начин за правене на тъкани, за които не трябват нито инструмени,
нито оборудване.Плъстите са нетъкана материя, произведена от разчепкана овча вълна,
подложена на топлина, влага и натиск или претъпкване. Сапун или алкална среда могат да
помогнат на процеса. Топлината и влагата карат външните люспички по продължение на
влакната да се отворят, а сапунът помага на влакната да се приплъзва лесно едно, спрямо
друго, като по този начин ги кара да се вплетат. Вълнените влакна са изградени от протеин,
наречен кератин. Кератинът във влакната се свързва химически с протеина на съседните
влакна, давайки връзка между тях, правейки процеса на сплъстяването необратим.Ясно и
точно го е изследвал Учения човек, но това всъщност е чудо на природата с чиста и
неподправена химия.Този процес е “налучкан” преди 8000г.пр.н.е., когато земята е била
повече ледници- далеч назад в Палеолита.”(сп Оренда бр 2 автор Румяна Николова)


Ето и малко история


“ Първите оръдия на труда, първите дрехи от кожа, но все още няма”скроени” дрехи.
Едва в неолитната новокаменна ера и първата позната Йерохонска културасе появяват първите
вплитания на влакна- нещо между тъкане и плъстене. Облеклото става второ по важностслед
прехраната, постепенно превръщайки се във важен атрибутза оцеляване, знак за
принадлежност към дадено племе, социална група, богатство или някакъв вид духовност, дори
изкуство. Затова в находкитев наше времме търсим първо следи от тъкани и домашен бит. За
съжаление рядко има запазени органични материи, така подвластни на времето.

Особено ценни са прекрасно запазените плъстени апликации в Анталия от около 7500 г.пр.н.е в
гробницата на цар Мидас- открити са постелки за пода от сплъстена вълна върху основна
материя, както и дреха, изработена от вълна, подредена първо в една посока, после в другата и
след това сплъстена (така плъстим и днес).
По- късно е открита мумията на Снежния човек Йети от около 3300г.пр.н.е. в Алпите. Сред
чудесно запазените находки са снежните обувки и чорапи на Йети от сплъстени треви и
животинска козина.
Ппървата находка на плъстен килим на пода на гробницата в Бейкесултан.-Анталия-
3000г.пр.н.е
Мумиите на Тарим- сега западен Китай-открити са мумии без никакви поражения-с карирани
платове плъстен кашмир от 4000-2400г пр.н.е. На главите си имат плъстени шапки с козина
Овчари от Кавказ- Черченския човек-11в.пр.н.е- носи ярко озветени на ивици плъстени чорапи,
едногодишно бебе с плъстена шопка в синьо,
Най- богата на пръсти находка с над 30 изделия в гробницата от Пазарък-Сибир от 6000-3000 г
пр. Н.е.- плъстени конски чулове, килими, укласени богато с ц цветни плъстени орли, лосове,
апликации и очарователна плъстена фигура на лебед. .....”(сп Оренда брой 2 )
Безброй са находките, доказващи древността на занаята и неговото развитие и
усъвършенстване във времето и епохите. В началото е бил средство за оцеляване, развил се до
върхове в художественото и занаятчийско майсторство с изящни форми, цветове и символика.
“Защо се зарових толкова назад във времето, защото ми се прииска да намеря истината за
раждането на тзи толкова топъл, домашен и достъпен занаят.... Това най- вероятно е
единствения занаят, за който никой народ не може да каже “това е мое” , не може да
претендира, че го е открил, разпространил и съхранил. Доскоро се твърдеше у нас, че
плъстенето е предшественик на тъкачеството, но защо е изоствен, след като в музеите по цял
свят откриваме шедьоври на занаята?


Опитайте се да откриете за който и е друг български занаят как е бил забравен, изчезнал и
един майстор с точно име и време го възражда отново наистина от нищото. Аз не успях да
открия такъв и затова вярвам, че с упорство, любов и тънкия усет на майстора творец,
плъстените изделия намират второто си прераждане у нас изпод ръцете на майстор Йордан
Костов от габровското село Бичкиня. Дъщеря му Мариета Недкова разказва “През 70-те години
обикала цяла България и Македония, открива следи от занаята плъсти в Родопите, където
българи- мохамедани правят своите религиозни шапки- кюлявчетата от плъст.” Йордан научава
,че технологията е пренесена по нашите земи още по времето на Кубрат, но начина на
изработка все още остава скрит. И така вече възрастният ,утвърден майстор започва да усвоява
съвсем нов за него занаят, експериментирайки по цели дни, и то съвсем сам.

Нашите килими и пана са уникални, защото като българи ние сме
свободолюбиви хора и по свой вкус използваме всевъзможни символи, неограничени от
никакви догми- религиозни- културни и други.Съчетаваме езическо наследство и християнски
символи, давайки им обредно значение.

Много са вече майсторите, които се занимават с плъстене в България и стават все повече.
Развиват се и се усъвършенстват. Това е една сериозна база да се наложи като голям дял от
занаятчийството у нас. Стиловете са много, възможностите необятни- мода, интериорен
дизайн, изящно изкуство, скулуптура и много други. Нека всеки открие себе си и своята част от
него.


В следващата част ще ви запозная малко повече с процеса на плъстене и видовете техники,по-
нататък и с материалоте и инструментите, които използвам.

Напиши коментар

Моля влезте в профила си или се регистрирайте за да коментирате