Орфей Варна

Плъстите - част II

Много често клиенти ме питат- това сега мокро плъстене е или сухо. Ще се опитам по най- достъпен начин да обясня процеса на плъстене и видовете техники. Тази статия няма за цел да ви научи да плъстите, а да създаде най- обща представа за понятието плъстене.

Сигурно на всеки от вас му се е случвало да изпере вълнен пуловер с топла вода или още по- лошо в пералнята и той да се свие до детски размери. Това се дължи именно на сплъстяването. В предната статия споменах, че процеса плъстене е разчупване на горния кератинов слой на вълненото влакно под въздействието на содата в сапуна. По този начин се образуват невидими кукички и всяко влакно се захваща за съседните , като създава неразривна връзка между тях.


По просто казано- ако насапунисаме вълна, и започнем да я търкаме с топла или хладка вода, тя започва да се свива – това означава, че процесът на сплъстяване е започнал и влакната се захващат едно за друго. Когато сплъстяваме пуловер обаче, плетката държи влакната едно за друго и ние можем да търкаме, да мачкаме и той няма да се разпадне. При работата с „жива“ вълна обаче, нищо не ги държи едно за друго, докато не се сплъстят. Затова ние нареждаме вълната върху специален найлон и я търкаляме с него, навита на руло.



Ако ви се наложи да търсите в интернет информация, тази техника на английски се нарича felting, на немски filz.Това е мократа техника на плъстене- вълна, топла вода и сапун и много, много търкаляне.  Резултатът накрая е плат с различна дебелина и твърдост. С тази техника могат да се правят шалове, шапки, чанти, пантофи, дрехи, одеала, килими и още каквото си помислите. Красотата идва от съчетаването на цветове, форми и материали.


 Японците (така съм чувала) са измислили една техника, наречена nuno felting. . Вълната има уникалното свойство да се захваща и за други естествени материал- коприна, памук, лен, вискоза.  Ако наредите вълна върху коприна и търкаляте по същя начин, ще видите как влакната са се появили на обратната страна на плата, като са се “захванали ” за него.


Получават се много красиви шалове и дрехи и това дава възможност плъстенето да влезе в модните тенденции по цял свят. Ако до преди 10 години никой не беше чувал за felting, сега вече той е известен в цял свят. Занаятът се равива с много високи темпове, като вече се използват специални шаблони  и калъпи за обувки, шапки, ръкавици. Но оснавата на всичко е СПЛЪСТЯВАНЕТО.


“Сухото плъстене” или по- точно казано- иглонабиването, е друга техника за работа с вълна. На английски needle felting, на немски nadle filz.  За разлика от предишната техника тук не се получава неразривна връзка между влакната- може да се издърпат влакънца от изделието.За иглонабиването използваме специални игли, които имат зъбчета, с които захващат влакната и ги преплитат едно с друго. Ако оприличим работата с вълна с изобразителното изкуство- то мокрото плъстене е картината, а иглонабиването е склуптурата. Възможностите са неограничени. Използват се доста голям набор от игли- с различна дебелина, гъстота, форма- за всеки детайл има различна игла. Като основа може да се използват четки или гъби- Аз лично използвам гъба- или най- обикновен дунапрен, или от пенопор. Всичкодруго, което ви е необходимо е въображение и търпение.



Може да се прилага и комбинирана техника, най- често за изработка на цветя, картини или килими. Първо се оформя с иглата вълната, за да стане с по- точни очертания, и след това се сплъстява чрез търкаляне.



В следващата статия ще ви запозная с материалите, които могат да се използват при мокрото плъстене.


Напиши коментар

Моля влезте в профила си или се регистрирайте за да коментирате